Когато попитаме историците защо големият лъв над входа на Паметника на свободата на Шипка гледа на изток, логичният отговор е - оттам са дошли освободителите. Старозагорецът блогър Иван Иванов, чийто дядо е участвал като трудовак при строежа на монумента, има любопитна версия. Както е известно, първата копка на величествения паметник е направена на 24 август 1922 г. по време на тържествата за 45-годишнината от Шипченската епопея. След това се провеждат последователно два конкурса. Първият е анулиран и едва в началото на 1926 г. е утвърден спечелилият втория конкурс проект на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Самият строеж започва през пролетта на същата година и продължава ударно през следващите три години.
Каменната кула била завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 година. През септември същата година обаче строежът изведнъж бил стопиран.
Препъникамъкът според старозагореца Иванов се оказал големият бронзов лъв, който по проект трябвало да бъде качен на върха на пресечената пирамида и да гледа на север. Фигурата, проектирана от Кирил Шиваров, дълга 8 м и висока5 м, била отлята в Софийския военен арсенал. Лъвът бил изготвен от 28 бронзови черупки и тежал внушителните 28 тона. Пренесен бил до върха на части с мулета. Още преди да бъде качен на кулата, според Иванов румънското правителство реагирало остро, че лъвът ще гледа на север. На комшиите, отрязали ни Южна Добруджа след Първата световна война, им намирисвало на териториални претенции. Тогава било решено бронзовият лъв да се обърне на юг - проектът го позволявал. Срещу тази идея обаче едновременно скочили Гърция и Турция, които са ни яли попарата във войните. Под този международен натиск на комшиите от север и юг нашите политици "свалят" гордия лъв от върха на паметника на козирката над главния вход на северната страна и го обръщат на запад, твърди самоукият старозагорски изследовател. Оказало се обаче, че и това не е вярната посока. Сега пък срещу лошия поглед на балканския лъв се опълчила Сърбия. Сръбският посланик дори ни връчил официална протестна нота. Така останала единствено възможната и вярна посока - изток. Към освободителите.
Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис III. На тържествената церемония присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве. В Националния военноисторически музей днес се пазят златният венец, поднесен от цар Борис III, ножицата, с която е прерязал лентата, и символичният ключ на паметника.
Матей БОНЕВ

Привеждам цитат от книгата "Изграждането на паметника на свободата на връх Столетов" от арх. Генчо Скордев, който е осъществявал инвеститорския контрол при строителството на паметника (книгата е издадена от Съюза на архитектите в България през 1980 г.):
"По първоначалния проект фигурата на лъва трябваше да бъде поставена върху паметника, но след като се направи макет от дървен материал, брезент, платнище и др. върху горната площадка на изградения паметник, се установи, че фигурата на лъва не се вижда. За да се избегне прекомерният ракурс, трябваше да се построи постамент с височина 8 метра, което щеше да забави и оскъпи строежа".

Вероятно проблем не би имало, ако паметникът беше в равнинна местност, но при положение, че е на връх, местата около него, от които той може да бъде видян в цялост, са по-ниско и фигура, поставена на върха му, не би се виждала добре.