Продължавам да публикувам материали за епопеята на Кръстоносците и техният опонент,митичният Саладин:)
   Великите и достойни мъже имат могъщи и също достойни врагове.......


Проф.Николай Овчаров:
На изток от Мъртво море, в Йордания се извисява гола планинска верига. Оттам нататък е безкрайната пустиня и тя играе ролята на естествена преграда към Светите земи, намиращи се на запад. Именно по нея през ХII в. дошлите от Европа кръстоносци изграждат последната линия от мощни крепости срещу ислямското море. Най-известна от тях е замъкът Керак или Ал Керак, както го наричат арабите. И днес огромната твърдина поразява със своите размери. Кацнала на хълм с височина над 300 м, тя е построена от огромни блокове жълт пясъчник, сливащ се с цвета на обграждащата я пустиня. От запад и изток крепостта е защитена от отвесни склонове, а от север и юг строителите са прокопали дълбоки ровове. През Средновековието вътре се е влизало единствено по подвижен дървен мост. Обширната вътрешност е разделена на два двора. Основен е горният, където се извисява грандиозната жилищна кула на феодала. Пак там са църквата, стражевите и обслужващите помещения. Долният двор пък е бил място за събиране на войските при избухване на война.
Но замъкът Керак е имал друг, скрит от погледите живот. Целият скален масив под него е надупчен от безброй засводени галерии, стотици помещения и тайни проходи. Местните хора твърдят, че подземията са на седем етажа. В по-голямата част галериите не са проучени и само ехото свидетелства за тяхната дължина. Понякога екскурзоводите хвърлят надолу запалено парче вестник, което угасва на незнайна дълбочина. И сякаш ни отвежда в недрата на историята.
Замъкът Керак е построен в 1142 г. от рицаря Пайон Лебутелие като звено в отбраната на създаденото преди половин век Ерусалимско кралство. Но особено известен става той по време на епичните войни през 70-80-те години на ХII в. между западните кръстоносци и султана на Сирия и Египет Салах ад Дин или Саладин, както е по-известен в романите. Завършилият теология в Дамаск прочут мюсюлмански владетел си поставя за цел ликвидирането на създадените след Първия кръстоносен поход християнски държави по Светите земи. Основен негов противник е ерусалимският крал Балдуин IV. И тук се намесва един човек, когото съдбата ще свърже със замъка Керак. Това е храбрият рицар Рено дьо Шатильон.
Ожесточената война продължава няколко години с променлив успех. В 1181 г. владетелят на крепостта и управител на Трансйордания Рено дьо Шатильон предприема смела акция. Той достига почти до свещения за мюсюлманите град Мека, като по пътя ограбва богат керван, идващ от Дамаск. Плячката е невероятна -
200 000 златни монети. Султан Саладин иска от Балдуин IV да му бъде върнато съкровището, но той се оправдава, че не може да накара Рено да направи това. Тогава арабите обсаждат рицаря в замъка Керак. Кралят обаче бързо пристига на помощ и падането на твърдината е предотвратено.
В края на 1182 г. управителят на Трансйордания построява цял флот и на части го пренася с камили до Червено море. Корабите са пуснати на вода и започват да нападат мюсюлманските градове по крайбрежието и да пленяват търговските съдове на врага. Самият Рено дьо Шатильон пък с конен отряд атакува другия град на Пророка - Медина. Но египетският флот и сухопътните войски на арабите предприемат контраофанзива. Християнските кораби са потопени, конният отряд е изтласкан в безводната пустиня и унищожен. Самият Рено се спасява по чудо и се оттегля в замъка Керак.
Следващата година султан Саладин навлиза в територията на франките и завзема доста крепости. Към средата на ноември достига Керак и го обсажда отново. На 4 декември мюсюлманите са прогонени от войските на графа на Триполи Раймунд III. Атаката се повтаря през 1184 г. и отново граф Раймунд III успява да неутрализира арабската обсада. Няколко месеца по-късно, през март 1185 г., Балдуин IV умира от тежка болест едва на 24 години. Това е сигнал за решителното настъпление на султан Саладин.
4 юли 1187 г. - мюсюлманските армии нанасят тежко поражение на кръстоносците в решителната битка при Хитин. В него загиват много рицари, сред които и Рено дьо Шатильон. Започва мощно настъпление в земите на християните. Една след друга падат главните крепости Ерусалим, Белвур, Босфор, Саон, Сафат. След щурм най-сетне е превзет и Керак. В 1193 г. умира султан Саладин, след като е сключил с християните изгоден мир. Макар католическите страни да предприемат в 1189 г. нов кръстоносен поход, воден от кралете на Франция, Англия и Германия, те не успяват да възстановят позициите си на Светите земи. А отдалечените и трудно защитими замъци в Йордания никога повече не се връщат в ръцете на християните. Такава е и съдбата на Керак, който продължава да съществува като крепост на исляма.

---

Епопеята на кръстоносните походи През 1095 г. папа Урбан II обявява във  френския град Клермон кръстоносен поход за отвоюване на Светите земи от  мюсюлманите. В 1099 г. е завладян Ерусалим и той става столица на кралство.  Други държави на християните там са Антиохийското княжество, Едеското графство и  графство Триполи. След пораженията ислямът предприема настъпление. В отговор  през 1147 г. е обявен Вторият кръстоносен поход, воден от френския крал Людовик  VII и германския крал Конрад III. Третият кръстоносен поход (1189-1192) е  предизвикан от загубата на Ерусалим вследствие на войните със Саладин. Следват  още пет похода, но те постепенно губят първоначалния си възвишен замисъл и се  превръщат в средство за грабеж и унижение на покорените народи.   Султанът спрял обсада заради сватба При обсадата на Керак от ноември  1183 г. се случва любопитен епизод. Рено дьо Шатильон бил женен за видната  аристократка Стефани дьо Мили. Когато войските на Саладин се появяват край  замъка, там тече сватбата между сина на Стефани, Онфруа, и принцеса Изабел.  Тогава Стефани дьо Мили припомня на Саладин, че някога много отдавна той бил  пленник в тази крепост и му били оказани царски почести. Мюсюлманинът не оттегля  армията си, но се съгласява да не атакува кулата, където живеели младоженците  Онфруа и Изабел. В края на краищата граф Раймунд III освобождава обсадените в  замъка.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-07-22&article=153971