http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-09-03&article=422683
Идеята за издигане на паметник на руските освободители, предложена през декември 1898 г. от Дружеството на поборниците и опълченците, се приема с въодушевление от цялото българско общество. През 1896 г. българо-руските отношения, прекъснати десет години преди това, не само се възстановяват, но и се намират във възход. Особено след преминаването на престолонаследника княз Борис Търновски в православието. Негов кръстник става самият руски император Николай II.


След възникване на идеята за мемориал се учредява инициативен комитет, който да набере нужните средства за издигането на паметник на Александър II. За председател е избран Стоян Заимов, а за почетен председател - княз Фердинанд, който прави и първата дарителска вноска от 50 хиляди лева. Дарение от 300 хиляди лева е получено от депутатите от 10-о Народно събрание. А останалите средства са събрани от различни обществени организации и от масовото закупуване на специално емитираната за целта пощенска марка с образа на Александър II.
На заседания на комитета от 15 до 18 февруари 1900 година е изготвена програмата на конкурса за изработка на паметника. За участие се записват 90 скулптори, като свои проекти изпращат 32-a от 13 държави.
От 1 до 15 септември 1900 г. макетите са изложени в царския манеж за разглеждане от обществеността. А на 20 септември княз Фердинанд тържествено открива заседанието на журито в състав проф. Антонен Мерсие от Франция, проф. Еторе Ферари от Италия, проф. Роберт Бах от Русия, българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, арх. Никола Лазаров, инж. Стоимен Сарафов, Стоян Заимов и дипломати.
Конкурсът е спечелен от флорентинския скулптор Арналдо Дзоки.
Основният камък е положен на 23 април 1901 г. в присъствието на княз Фердинанд. Изграждането на мемориала завършва на 15 септември 1903 г.
Константин Събчев