Юлияна Велчева

Тодор Димов, археолог от историческия музей в Добрич
Големият остров в Дуранкулашкото езеро. Камъш, поникнал във водата, създава илюзията, че това е полуостров.
Останки от най-старата каменна архитектура в Европа, открити край Дуланкулак.
Гроб на праисторически добруджанец от Некропола край Дуранкулак.
Накити, открити в некропола на брега на Дуранкулашкото езеро. Смята се, че са направени от най-старото обработено злато в света.

Тодор Димов, археолог от историческия музей в Добрич

Преди повече от 7000 г. праисторическият човек харесва степта на днешна Шабла и се заселва там. Древните добруджанци първо избират западния бряг на Дуранкулашкото езеро, а после се пренасят на Големия остров в него.

Били средно високи. Мъжете са стигали до 1,55-1,65 м, а жените - 10-ина сантиметра по-ниски.

Заради суровите условия, липсата на медицина и непълноценното хранене средната продължителност на живота им е била между 28 и 35 г.

Това разказва н.с. Тодор Димов от Регионалния исторически музей в Добрич.

Следите от най-старото уседнало население в Добруджа са установени преди 50 г. В продължение на 32 г. археологически екип, ръководен от проф. Хенриета Тодорова от БАН, провежда мащабни проучвания. Изследователите откриват, че в селищната могила край Дуранкулашкото езеро се намират най-древната каменна архитектура в Европа, най-старото обработено злато в света и най-големият некропол на земята.

Големият остров е с площ от 19 250 кв. м, обяснява Димов, който е бил зам.-ръководител на експедицията. През 5250 г. преди Христа обаче мястото не е било остров, а нещо като скалист полуостров. Каменистият терен не бил особено привлекателен и племената се заселват на западния бряг на езерото. И около 3 века пребивават там.

По това време хората не са знаели какво е сняг и лед, защото не е имало същинска зима. Средногодишните температури са били с 5 градуса по-високи от сегашните и вместо зима е имало дъждовен и мъглив период, който траел 2-3 месеца. После - 10 месеца лято.

Заради климатичните условия нито жилищата, нито облеклото са били проблем. Нуждата била прехраната. Но местността дава възможности за лов, риболов, земеделие и животновъдство.

Големият остров в Дуранкулашкото езеро. Камъш, поникнал във водата, създава илюзията, че това е полуостров. СНИМКИ: АВТОРЪТ И АРХИВ



В началото на каменно-медната епоха около 5-ото хилядолетие преди Христа праисторическите хора се преселват на тогавашния полуостров. Вдигат къщи с височина около 2,50 м. Основите са каменни, а стените са от глина и дърво.

Според откритите артефакти местните вече са натрупали блага, имат завидно имуществено равнище и започват да се страхуват от неуседналите скитащи племена.

През късната каменно-медна епоха земята там е обща собственост, но хората започват да се разделят по имуществен признак. Някои натрупват повече блага, други - по-малко. Появяват се признаци на лична собственост.

Следи от постоянно човешко присъствие има и през ранната бронзова епоха, и през късната бронзова епоха. Намерени са останки от класическата антична култура, открит е храм на богинята Кибела от елинистическо време, а в най-горния слой на острова има и старобългарско селище от времето на Симеон и Борис, което означава IX-X в.

Останки от най-старата каменна архитектура в Европа, открити край Дуланкулак.



Хилядолетия наред хората живеели на Големия остров, а се погребвали на западния бряг на езерото. Там е открит и най-големият праисторичесеки некропол в света. Изследвани са 1204 гробни съоръжения, което представлява огромна статистическа извадка.

Открихме и много богати, и много бедни погребения. В някои гробове са намерени от 17 до 20 глинени съда, а в други само по 1-2 гърнета, разказва Димов. Мъртвецът е бил снабдяван за живота отвъд с всичко, което се предполагало, че ще му бъде нужно и което племенната общност можела да отдели.

В гробовете са поставяни и личните накити, символи на обществено положение. В част от гробовете са открити 23 златни находки, които се оказват направени от най-старото обработено злато в света. Става дума за огърлици, обеци и мъниста от термично обработено злато, комбинирано с полускъпоценни камъни.

Работата на терен приключи през 1998 г. След това паралелно с научните публикации екипът започна разработката на идеен проект, за да може обектът да стане туристическа атракция, обяснява Димов.

Според замисъла на западния бряг на езерото трябвало да има възстановка на 2 къщи от каменно-медната епоха. Разработката включвала реанимация на един черен път, направата на паркинг и информационен център, ВиК, електрифициране и озеленяване на терена.

Идеята е посетителите да влязат в реконструираните къщи. После да отидат на острова и да видят какво е останало отпреди 7000 г. Всичко това в комбинация с уникалната природа наоколо, защото местността е защитена зона, обитавана от редки птици.

По груби сметки общата стойност на туристическата атракция е около 400-500 хил. евро. През 2003 г. е спечелен проект по ФАР. Преведени са 330 хил. лв. Заради мудната процедура за вадене на строителни разрешения срокът за изпълнение не е спазен и се налага да бъдат върнати 280 хил. лв. Така Големият остров, който би могъл да е златна мина за община Шабла, остава консервиран и затворен за туристи.

Гроб на праисторически добруджанец от Некропола край Дуранкулак.



В края на август кметицата проф. Райна Бърдарева запозна премиера Бойко Борисов с проблема. Той обеща пълно съдействие, “за да бъде превърната Шабла в световна туристическа и археологическа дестинация”.

Археологическите разкопки край Дуранкулашкото езеро ще се стопанисват от община Шабла, реши на вчерашното заседание МС. Общата площ на терена е 120 848 кв. м.

Тъй като в общината няма музей, научно-методическото ръководство на дейностите, свързани с проучване, консервация, реставрация и експлоатиране на археологическите обекти, ще се осъществява от музея в Добрич.


                                                              Юлияна Велчева